По пътя към един приятел

"ПО ПЪТЯ КЪМ ЕДИН ПРИЯТЕЛ" започва поразително. На 15 юли 2001 г. изтощен слон блокира важно кръстовище в Осло, а телевизионен екип заснема неговото бягство и последиците от него. Завършекът на шокиращата новина предизвиква началото на историята на един мъж – именно неговият слон затруднява движението и той е избягал. За да разберем как този слон се е озовал в старо имение, Вилгот споделя за своето детство в квартал в Осло. Видът на страдащия слон отключва дълбоко потайна тайна у единайсетгодишното момче. Вилгот не обича да остава вкъщи; предпочита да посещава приятели или просто да скита по улиците. Има две любими места, където сяда, докато чака времето за прибиране. Живее в обикновена жилищна сграда и едно от хобитата му е наблюдението на съседите, което му позволява да научи различни подробности и странности за тях.

Читателят постоянно усеща наближаваща драма около момчето и подозренията му растат, но истинската причина ще стане ясна само при последния ред. Приключенията на Вилгот са многобройни - те включват училище, квартала, мазетата на блока и срещи с приятелите си като господин графа или Човека Кока-кола… Всички тези преживявания го водят към решаващ момент в живота му.

Има книги, които тихомълком завладяват читателя – "По пътя към един приятел" определено попада сред тях. Това е силно произведение по една основна причина: без капка сантименталност провокира интензивни чувства като гняв, тъга, отчаяние, копнеж и любов... Отношенията между родители и деца са така дълбочинно разгледани от автора, че оставят читателя пречистен след прочитането им. Независимо от тъгата присъства лечителната сила на истинското приятелство; романът навлиза дълбоко в душата ни и ни кара да осъзнаем нашия собствен път към един верен приятел."