Безсмъртна птица на вярата

Още в началото на човешката история, шумерските управници и жреци са били наричани "патеси". В древноперсийския език термина "пати" е обозначавал вождове и лидери. Патриархът представлява най-висшия праотец за християните. Владетелите от скитската Велика България, произхождащи от рода Дуло, получавали титлата Бат - Бъ Тъ - голям баща, като например Бат Боян (617-683 г.) и неговият чичо Шам Бат (674-677 г.). Името Батоя или Батай също принадлежи на основателя на Дунавска България кан Аспарух (роден 634, управлявал 677-692 г.). Легендарният завоевател Атила (434-453 г.), който също принадлежал към рода Дуло, бил известен с прозвището Айбат - Ай БъТъ - най-великият баща. Според "Джагфар Тарихи", първият болярин и водач на украинците в Киев е бил наречен от тях "по български Бата". Руснаците се обръщали към своя цар с терминa Батюшка. В днешния български език думата "бате" се използва като уважително обращение към по-възрастни мъже, а в множество европейски езици тя служи за корен в думи за баща – der Vater, fater, pater и други подобни. Всички тези примери доказват, че през последните 6000 години една единствена дума -"бате", неизменно предава понятието за баща и върховен лидер във обществото сред различни географски региони; тя остава символ на велик отец за хората. Това представлява впечатляващ случай на лексикална устойчивост през глобалната историческа перспектива.