James McNeill Whistler

Уизлър внезапно стана известен, подобно на метеор, в един решаващ момент от историята на изкуството, където той бе пионер. Не е случайно, че художникът избра Лондон за свой дом; Европа тогава беше най-значимото място за художествени и естетически конфликти, а неговият характер отлично се вписваше в тази битка. Подобно на импресионистите, с които споделяше идеи, Уизлър стремеше да наложи собствената си визия.

Творчеството му може да бъде разделено на четири периода. Първият представлява период на експериментиране под влиянието на реализъм като този при Гюстав Курбе и японското изкуство. По-късно той открива своя оригиналност в серията „Ноктюрни“ и „Гардените Креморн“, което го поставя в противоречие с академиците, които смятаха, че произведението трябва да разказва история. Когато рисува портрета на майка си и го нарича "Подреждане в сиво и черно", това символизира неговата естетическа философия.

Когато създаде картината „Гардените Креморн”, целта му не беше да представи познати фигури както правеше Ренуар по сходни теми; вместо това той търсеше атмосферата сама по себе си. Обичаше мъглите над бреговете на Темза, нежните светлини и фабричните комини през нощта – те бяха магически минарета за него. Нощта променяше ландшафта чрез заличаване на детайлите; именно тогава става предвестник и авантюрист в света на изкуството със своето почти абстрактно творчество.

Третият период се характеризира с дълги портрети, които му донесоха популярност. Той успяваше да вдъхне нов живот в традиционния жанр чрез уникалността си - опитвайки се да улови част от душата на моделите си и поставяйки ги сред естествена обстановка. Това придава странна присъствие у персонажите така че изглеждат готови всеки момент да напуснат платното.

В края живота си започнал да рисува пейзажи и портрети по класическата традиция под силното влияние на Веласкес. Уизлър демонстрира голяма строгост относно съответствието между творбите си и личните теории за изкуство – без колебание водел спорове с известни теоретици от своето време; знаменитият процес срещу Джон Ръскин е ярък пример за това противоборство между двама души страстно обичащи изкуството.

По онова време Уизлър завладява артистичното пространство със свои самостоятелни изложби: той контролира всичко около тях - декорацията до униформата на обслужването включително поканите – запазвайки високи стандарти за цялостна последователност.

Както Уилям Морис по различен начин бил сред първоначалницте разглеждали интериорния дизайн като форма изкуство - създавал вдъхновяващи декоративни фонове както за себе си така и за другити .

Личността му , изблиците му , стилът му привличали внимание ; близък приятел Стефан Малларме , възхваляван от Марсел Пруст който отдавал почит към него А ла Recherche du Temps Perdu . Бил провокативен денди тип Бьо Брюмел или Теофил Готие ; капризен социалист , взискателен художник , иноватир .

Животът му прилича нa романтична приключение напомняща Цирано дьо Берджерак- вдъхновение зa младото поколение !