1000 места, които е добре да видите, преди да умрете

Нагонът за пътуване, който ни позволява да разширим съзнанието си и да излезем извън границите на познатото, е толкова стар, колкото самият човек. Този инстинкт подтиквал древните римляни да се отправят към акропола в Атина и амфитеатъра във Верона. Той вдъхновил Марко Поло да предприеме значимо пътешествие на изток и провокирал свети Августин да заяви: “Светът е книга и онези, които не пътуват, четат само една страница.” Без значение дали сме на уикенд в Лондон или откриваме отдалечени кътчета по света, всяко пътуване оставя следа у нас – понякога повърхностна, а друг път дълбока.

Путуването разрушава много от нашите стереотипи, потвърджава оптимистичните ни очаквания и предлага безброй новини. То ни запознава с екзотични места като Занзибар, Катманду, Мачу Пикчу и Лалибела – имена известни от филми и книги, но всъщност представляващи много повече от това което можем да научим чрез тях. С всяко приключение умствената ни любознателност расте; сърцето ни става по-силно; духът ни се изпълва с радост. И щом веднъж осъзнаването ни се разшири, то никога не може напълно да се върне обратно.

Марк Твен най-добре е формулирал тази истина като ненаситен пътешественик: "След двайсет години ще бъдете по-разочаровани от нещата които не сте направили вместо тези които сте извършили. Така че освободете въжетата си! Отплавайте далеч от безопасното пристанище. Възползвайте се от попътния вятър в платната си. Изследвайте! Мечтайте! Откривайте!"