Атлас Българските земи в европейската картографска традиция /III-XIX в./

Идеята за създаване на атлас с древни карти, свързани с българите и техните територии, датира от почти сто години. Първият сериозен опит в тази насока е реализиран през 1917 г. от Димитър Ризов с произведението му "Българите в техните исторически, етнографски и политически граници (679-1917)", което е преминало през няколко издания.

Атласът включва 170 карти и планове, които представляват най-съществената част от наличната информация относно българите и България; много от тях се публикуват за пръв път. Основата на настоящия атлас е изградена върху обширна колекция от над 1000 копия и оригинали на стари карти, събирани в продължение на близо три десетилетия от чуждестранни архиви и библиотеки, както и Колекцията "Д-р Симеон Симов", собственост на Централния държавен архив към Държавна агенция "Архиви".

Картите са организирани според географската класификация по видове: световни карти; морски карти; политически и административни карти; пътеводители; военни карти; исторически графики; етнографски материали; църковни, физико-географски и търговски изображения. В определени случаи тази категоризация може да бъде считана за условна, тъй като старите картографи често предоставят разнообразна информация. Картите са подредени хронологично въз основа на времето на тяхното съставяне – от III век сл.Хр. до 1900 г., а разделът за историческите карти следва хронологията на значими събития.

В пояснителния текст към картите са посочени имената на авторите им със кратки биографии като представители на известни картографски школи - италианска, каталанска (каталонска), португалска, холандска, немска, английска и френска сред други. Заглавията на картите – когато те съдържат множество детайли – са представени накратко във видови анотации. Имената им се транскрибират според националността им в българската писменост. Названията на области, населени места, етнически групи и друга география остават в оригинален вариант така както фигурират върху самите картини с преводa им поставен в скоби след това. Атласът включва още хронологична таблица, речник с основните терминологии по картография та именен индекс.