Ирландски истории
Издателство: | Vip Classics |
Брой страници: | 286 |
Година на издаване: | 2007 |
Дата на издаване: | 2007-10-04 |
ISBN: | 9549185966 |
SKU: | 34518950002 |
Размери: | 21x14 |
Тегло: | 785 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 9 лв. |
"Ирландски истории" са включени в множество учебни литературни курсове като пример за ранна модерна западна сатира. Те служат и като важен материал при изучаването на концепцията за аргументация и употребата на език. Мотивите, подтикнали Суифт да ги създаде, били сложни. Той се чувствал изолиран в Ирландия, докато всъщност желаел да бъде в Англия; личните му преживявания от страданията причинени от англичаните усилвали гнева му към начина, по който Англия експлоатирала Ирландия. Живял е в страна, която била колония - зависима политически, военно и икономически от Англия. За английските интереси било очевидно удобно статуквото да остане непроменено – една слаба Ирландия не можела да представлява заплаха и мерките за нейното задържане в слабост носели значителни печалби на Англия.
Суифт бил разгневен от бездействието на ирландците, които толкова свикнали със ситуацията, че изглеждали неспособни дори да опитат промяна. Ирландският парламент игнорирал многобройните предложения на Суифт, които целяли подобрение на условията.
"Ирландски истории" съдържат пародийно представяне на собствените сериозни предложения на Суифт и представляват яростна критика както срещу експлоататорите англичани, така и спрямо потиснатите ирландици. Реториката им е изключително финесирана – тя ни принуждава едновременно да приемем и оспорваме основната идея. В "Ирландски истории" прозвучава един ядосан и саркастичен Суифт, който поставя въпрос пред двете страни дали всичко това не е просто въпрос на степен; до каква граница човек може да бъде обезчовечен - независимо дали става дума за манипулатора или манипулирания.
Политическите памфлети и сатири на Суифт защитавали интересите na неговата църква, класa и родина срещу все по-разпространяваното схващане за английски колониализъм; те го направили много популярен през последните години от живота му. След смъртта си той бил идолизиран от обществото и станал национален герой; най-важното обаче било фактът, че хората започнали да го виждат като водач на народа си – такъв какъвто действително бил макар във вече ограничена форма."
.
.