Древните българи - прадеди на траките

В наши дни, като българи, вече навлезли в третото хилядолетие, продължаваме да търсим своите корени и истинската си история и култура. Ние сме наследници на древен народ, чийто успехи са основополагащи за човешката цивилизация. Въпреки това, потънали в ежедневните ни грижи за оцеляване, трудно успяваме да се свържем със славното си минало. Народ без история е подобен на дърво без корени – той страда от нерадостно настояще и несигурно бъдеще.

Най-тревожно е не само масовото напускане на младите хора, които заминават за работа в чужбина, а фактът че сами продължаваме да отсичаме хилядолетните основи на българската идентичност. Това явление не е ново; съжаление будят натрупаните лъжи и полуистини, които неизменно ни водят към дъното.

За да преодолеем тази вредна инерция е наложително да приложим нова и добре обмислена държавна политика. Тук не става дума за териториални претенции спрямо близки или далечни държави; вместо това трябва да изградим мостове за духовно единство между българите по света. Изучаването на нашето достойно древно минало би могло да ни сплоти и прекрати политическите борби за власт и облаги. Но "келепирецът" остава сладък привкус – който никога не го е опитал, няма представа какво означава.

„Келепирът“ играе важна роля в живота на Бай Ганьо, но въпреки това той с охота заявява гордо „булгар“. Колко от нашите сънародници все още могат да направят това?