Воайорът

Животът на тридесет и пет годишния Едоардо, който някога е бил бунтар, а в момента е преподавател в университет, изглежда спокоен и подреден. Всекидневието му следва строг ритъм, дори и интимността с жена му Силвия. Тя казва: "Ти го правиш най-вече с очите." Причината за това е, че Едоардо е воайор – той получава възбуда чрез наблюдение; именно така изживява както еротичните моменти, така и собствените си страхове и натрапчиви мисли. Въпреки това понякога не успява да види всичко около себе си, което поражда въпросите защо Силвия решава да го напусне и какво означава необяснимият ексхибиционизъм на баща му, с когото има странно съперничество.

Алберто Моравия умело представя сложността на физическите взаимоотношения – те са едновременно страстни и безчувствени в своята автоматизация. Желанията и начините им за удовлетворяване са описани с болезнена точност.

Според Никола Киаромонте Моравия винаги намира пътища към хаоса у човека. Антъни Бърджес добавя, че воайорът жадува не само да гледа – той стреми се да проникне в тайната на динамичния живот. Ловецът също играе ролята на воайор: наблюдава животното преди убийството му. В контекста на сексуалния воайоризъм можем да открием идеята за отнемане на живот; например в някои култури "малка смърт" служи като метафора за оргазъм според Алберто Моравия.