Столетни вълни. Избрани стихотворения

Поетичното пространство на Александър Руденко напомня за първобитна гора, в която звуците от дълбочините разкриват как тектонични сили преместват континентални плочи. Под краката на безцелно бягащи мастодонти се чупят стволовете на дървета, повалени от тях, а над главите урагани реват и птеродактили крещят... Сред руските поети, които притежават подобни мощни стихии, са много малко.

В творбите му се открива свят, който е едновременно страховит и привлекателен – скрит зад планински зъбери. Там могат да бъдат срещнати самотен звездоброец, кентавър от древните легенди и митове, спящ бял лебед в обятията на червенокафяв мечок и различни магьосници и врачки. Древните богове Стрибог и Черно-бог също присъстват в този уникален свят. Всичко това наподобява снимачен павилион с удивителен филм - полуприказен и полуфантастичен, но в същото време абсолютно реалистичен. Авторът изгражда декорите пред очите на изненаданата публика – читателите на неговата поезия. Той нарича този свят "моята пустиня", което символизира постоянно изменящи се форми под влиянието на движението на пясъка; всеки миг вятърът създава нови реалности.

Николай Переяслов