Национална идентичност в българската литература

Тази книга, която разглежда нашата национална идентичност, има за цел да улови вечни национални комплекси и поведенчески модели, както и специфични ситуации, които ни представят като архетипни начини на мислене и проявление. Поради това новата и съвременна българска литература се възприемат като единно етнопространство, което е изследвано и анализирано чрез художествени произведения, критически текстове, социологически изследвания и етнографски наблюдения. Такъв обширен подход предполага интеграция на разнообразни по жанр и специфика творби, стремящи се към типологичните особености в контекста на националната автентичност. В резултат тази разискваща върху българското книга цели да проучи неясното по ключови теми битие на българската нация – както отвътре самата тя, така и спрямо чуждия свят. В рамките на българската литература от XIX до XX век традицията (разглеждана в най-широкия си културен смисъл) постоянно се възпроизвежда в тясната връзка с родовите отношения. Изследователският поглед пренебрегва историческата трансформация на литературния дискурс и се опитва да изградя единен културен психологически аспект основаващ се предимно на митологията; той демонстрира вечна повторяемост в преживяването на българското битие и заявява себе си като потенциална норма за него.