The Last Man

„Последният човек“ е апокалиптична фантазия на Мери Шели за края на човешката цивилизация. Действието се развива в края на двадесет и първи век, като романът представя мрачна и песимистична визия за човечеството, изправено пред неизбежното си унищожение. Въпреки че вплита футуристичната си тема с идеализирани образи на Шели и Байрон, тя отхвърля романтизма и неговата вяра в изкуството и природата.

Мери Уолстънкрафт Шели (1797-1851) е единствена дъщеря на Мери Уолстънкрафт, авторка на „За правата на жените“, и радикалния философ Уилям Годвин. Майка ѝ починала десет дни след раждането й, а младото момиче получавало образование чрез контакт с интелектуалния кръг на баща си и собственото си четене. Срещнала Пърси Биш Шели през 1812 година; двамата избягали през юли 1814 г. През лятото на 1816 г. започва да пише своя първи и най-известен роман „Франкенщайн“. Три от децата ѝ починали в ранно детство, а през 1822 г. съпругът ѝ загинал при удавяне. Мери се върнала в Англия с оцелелия син и продължила да пише романи, разкази и пътеписи; тя била първата редакторка на поезията и стиховете на П.Б. Шели.