The European/ Design/ Annual/ 5

Каква е причината някой да избере кариерата на дизайнер? Това беше въпрос, който не спираше да ме занимава по време на сесиите за оценка на Европейския дизайн годишник 2000. Разбира се, отговорите вероятно са толкова много, колкото и самите дизайнери, но разглеждането на участниците в един конкурс кара човек да се замисли за мотивите зад работата им. Защо да използват утвърдена графична езикова система в определен сектор или жанр? Защо да създават предмети, които изглеждат и се усещат почти идентично?

Ако отговорът на тези въпроси беше просто "за пари", бих уважил откровението на тези хора – макар и непопулярно, то би било освежаващо. Но смятам, че онези, които подават проекти за дизайн годишници не го правят само заради печалба. Ако бяха така мотивирани, клиентските чекове щяха да бъдат достатъчна награда и те вероятно щяха предпочетат да прегледат банковите си извлечения вместо този публикация.

Необходимо е обаче изразяването на себе си и желанието за подобрение [по различни начини] често да вдъхновява решението им да участват в конкурси. И все пак защо толкова много от изпратената работа притежава чара на болна охлювка и иновативността на фотокопирна машина? Може би защото представената работа неизбежно отразява широка криза. Нещо липсва в повечето съвременни дизайни; качеството на печата и хартията както професионализмът в изображенията често заблуждават зрителите като ги карат да мислят, че виждат нещо значимо когато всъщност повечето продукти представляват само фалшиви впечатления - графичният резултат от клиента казвайки "Предполагам трябва малко маркетинг" към дизайнер без ясна представа какво означава неговото призвание.

Това е проблем поне за клиента. Живеем в свят с множество послания и материали което намалява желанието ни просто комуникацията сама по себе си докато увеличава стремежа ни към индивидуално отлично общуване. Някои наричат това пост-дизайнова ера - време когато задачата ни като част от дизайнерската общност е откритие или вдъхновение относно реалните разлики между нашите клиенти и другите.

Не съм сигурен дали това радикално се отличава от дейността която великият дизайн винаги е извършвал; нуждата обаче стана още по-наложителна днес. Заради това наблюдението върху посредствени творби буди объркване - неспособността реално να изразим разлика равняваща се до смъртта във света комуникации.

Създаването му разбираемо носи рискове но нима именно затова занаята дизайнерство привлекателен? Всъщност освен паричното възнаграждение какво придава значение над дизайна? Личните ми фаворити през EDA винаги са били проекти рискували нещо ,заобикаляйки безопасното поле . Например едно предложение тази година – ограничено издание книга дело على Томас Рихтер Eigenhufe изучавала микро-света намерени сред жилищната общност Schloss Blankenburg . Тук дизайнерът сам обработвал фотография ,илюстрации ,писменост а също така цялостния проект бил под строг контрол включително печатанeто може дори опитал направили своя собствена хартия! Проектът прекрасно демонстрира ангажимент у автора спрямо тематика - тук присъства потапяне плюс творчество . Какъв риск обаче ? Вероятността никой даже няма интересува тактикa ли той ще успее успешно реализиране проекта ? Струвам си предполагаше загуба времево усилията си . Обаче той действително направил истински забележително произведение .

Имаше запомнящи предложения идващи отвсякъде през тазгодишните награди особено шведските кампании Fisherman's Friend а Fender Guitars (две разработки Jerlov & Co.of Gothenburg) олицетвориха ползотворния ефект личност проявление ;каталог Log [от Стокхолм] предлага най-добрият вариант измежду множеството шведски печати показвайки свежест оригинални идеи визуална концепция стремяща се напълно нов подход противопоставяне конвенционален стил.