Арете. Идеи и образи на сборната добродетел (История на Арете)

Арет? е термин от старогръцкия език, който обозначава съвкупността от мъжки добродетели, възприемани от древните като активно градивно поведение. Основата на тази нравствена концепция – както фонетично, така и смислово – произлиза от трако-елинския бог Арес, считан за цар, войн, стопанин и мъж. Образът на този бог определя идеала за управител, свободен гражданин, глава на семейството и защитник на родината.

Арет? обединява идеи и образи, които трябва да бъдат разпознати и именувани с цел постигане на историко-психологическото им наследство и етико-педагогическа формация. Стремежът е към сложна мотивация за баланс между тялото и духа. Тази вътрешнопсихологическа „борба” у всеки човек оформя арет? като етика, която се трансформира в педагогика - система за ценности относно индивидуалното и колективното полезно поведение. Тоест става дума за изграждането на култура в латинския смисъл - като „обработка на духа”.

Събирателната добродетел Арет?, която развива екзистенциалната ценностна система, се структурира около пет основни теми: вяра, власт, защита (бран), труд и любов; всяка от тях има своите персонификации: бог (вероятно Арес или подобен), цар (управител), войн (защитник), стопанин (осигурител) и мъж. Проследяването на развитието им през трите хилядолетия история ни показва как вярванията в езически божества като Арес преминават във вярата във светци-войни по време на християнството а след това се преобразуват в част от хуманизма при социалната държава – стремеж към справедливост в обществения ред. В края на тази линия идеи стои любовта – свързваща сила с исторически предназначение.