Живот и песен. Автопортрет + приложен CD

Петър Райчев е роден на 9 март 1887 година във Варна. От ранно детство проявява любов към пеенето, вдъхновяван от майка си, която изпълнява народни песни с голямо умение. Като ученик в прогимназията се присъединява към църковния хор под ръководството на Добри Христов. След завършването на гимназията заминава за София, където записва литература в Университета и живопис в Рисувалното училище (днешната Художествена Академия) при Иван Мърквичка. В този период работи съвместно със своя съученик Чудомир във вестник „Барабан“, като подписва карикатурите си с псевдонима Пиер. Също така участва активно и във вестник „Българан“ под собственото си име, а приятелствата му включват имена като Елин Пелин и Александър Балабанов.

Дебютира пред столичното общество по време на концерт организиран от Рисувалното училище в „Славянска беседа“, където вземат участие известни оперни артисти като Константин Михайлов-Стоян и Иван Вульпе. Талантът му привлича вниманието на Михайлов-Стоян, който го насочва да учи частно при Иван Вульпе, тъй като България все още няма консерватория. През 1908 година Петър Райчев продължава обучението си в Московската консерватория, печелейки една от трите стипендии за общо приемане сред 40 студенти. Завършва образованието си три години по-рано от планираното и получава златен медал след обучение при известния италиански професор Умберто Мазети.

Вместо да започне работа веднага в Болшой Театър, той решава да усъвършенства техниката си допълнително в Италия благодарение на две годишна стипендия предоставена му от театъра. През 1912 г., той пристига в Неапол и започва обучение при бившият тенор Фернандо де Лучия.

След кратко време работа там Де Лучия препоръчва Райчев за ролята му театралните представления "Сан Карло", където печели значителен успех с участията си в операта „Бохеми“ и “Риголето”. По негова препоръка Райчев заменя болния тенор Алесандро Бончи по време на гастролите на италианска трупа през Лондонския "Ковънт Гардън". Успехът му там е толкова впечатляващ, че получава предложения за ангажименти из цяла Европа: Неапол, Палермо до други велики театри.

От 1914 до 1920 година работи основно Русия – Москва и Санкт Петербург – където редовно посещава Оперната студия на К.С.Станиславски участвувайки активно вътре мита спектакли.

През 1920 г., Петър се установява окончателно Милано ставайки един от водещите тенори Teatro alla Scala наред с именити колеги както Тито Скипа или Аурелиано Пертиле; гастролирал е не само Италий но из целая Европа , пее под диригентството най-добрите музиканти онова времe - Артуро Тосканини например.
Той притежавал репертоар над осемдесет роли плюс множество песнопения; участвал e дори звуков филми!

Често играе ролята режисьор след '19-та; намирал близост помежду тогава интелектуален елит обичайни личности .

Родината вижда завръзката обратно през ’36 г., когато правейки успешна кариерата стартира активност тук - преподавател даже! Основоположил инициати вечността Варненската опера(‘47), подкрепял Русенскa та (‘49)или друга строящата Пловдивская (‘53).
Умира рядък талант петнадесет дни август ‘60-на територия Софийскa.