Рецепти за съвършен брак

Завладяващ роман, разглеждащ любовта и брака през погледа на две жени

Треса е самоуверена съвременна дама, която е убедена в почти всичко: успешната си кариера като кулинарен автор, страхотните си приятели и стилния начин на живот в Ню Йорк. Единственото нещо, за което никога не е имала пълна сигурност, са мъжете. С навлизането си в четиридесетте години тя усеща заплахата от оставане сама без брак да я преследва като зловещ облак. Когато красивият домоуправител Дан се появява пред дома й с обожаващ поглед, Треса решава, че той е "Единственият". Скоро след това те сключват брак.

След радостното време около сватбените приготовления обаче у Треса започват да възникват тревоги – дали Дан действително е подходящият партньор? Той не идва от нейния кръг и има лоши навици, които я дразнят; въпреки това проявява доброта и истинска любов към нея, а интимността помежду им е невероятна. Какво ли може да липсва?

С растящите съмнения Треса се обръща към дневника със спомени и рецепти на баба си Бернадин за помощ. Бабата й и дядото ѝ са имали именно такъв идеален брак - поне така ѝ се струвало...

Дните на Бернадин през 30-те и 40-те години в Ирландия преминават в очакване на голямата любов; необходимо било цял живот за разбиране на факта, че истинската любов не винаги настъпва внезапно – тя изисква време за развитие чрез изпитания и компромиси.

Баба Бернадин завещава тайните на ирландските рецепти и щастливия семеен живот на внучката си:
"Бракът прилича на хляба, който правиш всеки ден – понякога става чудесен , друг път – разочароващ. Но ако вложиш малко творчество с добавяне например на сушени плодове или индийско орехче към рецептата му, той придобива уникален вкус." И както всяко прекрасно ястие изисква внимание плюс търпение подправено с любвеобилност.

Двете интригуващи истории – една от миналото и друга от настоящето ни показват какво означава да откриеш великата любов; разказвайки перипетиите във връзките ни осъзнаваме колко важно е истинската любов да бъде култивирана — трябва постоянно да я носим в сърцето си та чак до момента когато можем безусловно да я даваме.