Храмът на болката

Пеями Сафа (1899-1961) е роден в Истанбул и е син на известния поет Исмаил Сафа. От тринадесетгодишна възраст започва работа в областта на пощенските услуги, което го принуждава да прекъсне образованието си, но през целия си живот продължава самостоятелното си учене. В периода 1914-1918 години работи като учител, а след 1918 г. до края на живота си - като журналист за един вестник. Заедно с брат си Илхами създават собствен вечерен вестник под името "Двадесети век".

В своето произведение Пеями Сафа представя страданията на един младеж, който се чувства самотен и болен, притежаващ детска любов и ревност. Той описва безкористната привързаност на една девойка и нейния стремеж към щастие. Авторът размишлява върху фантазиите на човек, напълно погълнат от желанието да вярва в истината и добротата въпреки мъченията, които му причиняват четирите голи стени на болницата.