Константин Величков. Избрано

Изданието отбелязва 160 години от рождението на Константин Величков. Той е роден през 1855 година в Татар Пазарджик в семейство на занаятчии. Баща му, Величко Петков-Кюркчията, е известна личност в града, а майка му Мариола хаджи Стоянова е била касиерка в местното ученолюбиво дружество. Образованието си получава първо в класното училище на родния си град и след това във френския лицей „Галатасарай“ в Цариград между 1868 и 1874 г. След завършването си работи като учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик (1874-1876) и става председател на читалището „Виделина“.

Той участва активно в революционния комитет за подготовката на Априлското въстание през 1876 г., но след ареста си получава смъртна присъда; освобождават го благодарение на намесата на европейската комисия, разследваща насилията при потушаването на въстанието. По-късно работи като писар към Българската екзархия в Цариград (1876-1877).

По време на Руско-турската война (1877-1878) Величков служи като преводач за руските войски. След края на конфликта се връща обратно в Татар Пазарджик, където оглавява Окръжния административен съд (1879-1880). От 1879 до 1885 г. е народен представител от Народната партия в Областното събрание на Източна Румелия. През учебната година 1880-1881 учи право във Франция, но не успява да се дипломира. Между 1884 и 1885 г. управлява народното просвещение.

След Съединението през 1885 г., той се премества да живее в София. При организаторите на проруския преврат през 1886 г., той бил предложен за министър по народното просвещение, но отказал поста. Последвалите години са свързани с преследвания срещу проруски политици и той прекарва времето си зад граница — живее у Флоренции между 1887 и 1889г., където изучава живопис; след това преподава френски език и всеобща литература във Българската гимназия Солун (1890–1891), преди пак да стане служител към Екзархията в Цариград (1891–1894).