Бащите на ужаса

Началото на новия век обикновено е изпълнено с големи надежди и очаквания. Спомнете си, например, как през 1968 г. Стенли Кубрик и Артър Кларк (който ще бъде споменат по-долу) представиха филма „2001: една одисея в космоса“. Тогава никой не се съмняваше, че ни показват едно истинско бъдеще с лунни бази, пътнически полети в космоса и експедиции до най-отдалечените планети от Слънчевата система.

За съжаление, дългоочакваното хилядолетие премина без значими събития, освен разискванията относно дали не беше отпразнувано година по-рано. Останаха само неизпълнените надежди. Вероятно подобни чувства са присъствали и при посрещането на миналия ХХ век. В онези времена оптимизмът е бил вдъхновяван от удивително точните предсказания на Жул Верн. Но наред с тях идваха и тревожните мисли за навлизането в един свят със сериозни глобални проблеми. Младият Хърбърт Уелс току-що започвал да оформя модерната фантастика с мрачната си антиутопия „Машината на времето“. И той не е единствен – просто е най-забележителният сред множеството автори, изразяващи дълбоката тревога за мястото на човека във вселената.

Ако Уелс звучи остро като зов от тръба, друг писател от началото на миналия век оставя впечатление като далечния звън на камбана – това е Патриархът Дънсейни или Едуард Джон Мортън Дракс Плънкет, 18-ти барон Дънсейни (1878–1957). Несъмнено той носи солидна репутация като ирландски аристократ и плодовит творец. Все пак краткият му псевдоним Лорд Дънсейни остава почти непознат за българските читатели - пропуск който заслужава внимание, защото става дума за основателя на съвременното фентъзи.

Някой би могъл да запита: "Как така родоначалникът не е Толкин?" Истината е друга...

Друг автор в жанра ужас признава влиянието на Дънсейни с думите: „Имам произведения в стил „Едгар По“ и такива в стил „Дънсейни“, но уви къде останаха моите собствени творби?“ Това казал самият Лъвкрафт – известният майстор на ужаса.

В нарушение на академичния тон ще споделя личен спомен: Беше след Чернобилската катастрофа; информацията постепенно достигаше до нас под формата странни истории за ядрена авария – опустошени селца, мутации у животните и хората... Всичко звучеше зловещо. Не можех да избягам от чувството за познат страх свързан със случилото се далеч из Украйна и Беларус.

После ми хрумна една новела - “Цветът от космоса” написана от Хауърд Филипс Лъвкрафт през 1927 г., която макар да не говореше пряко за радиацията съдържаше всичките тези страшини точно както ги помнех; тя предвиждаше сблъсака между човечеството и мощна природна сила.

Лъвкрафт описва творчество­то си още чрез фигурата Уилям Хоуп Ходжסън — вече забравен автор към момента когато пише своето есета “Свръхестественият ужас в литературата”. В него откриваме огромното влияние което има върху тематика дебнещите светове зад нормално изглеждащия живот — може би само Олджърнън Блекууд го превъзходства по отношение подход към нереално-то…

Така завършвам историята около тримата различаващи се автори занимаващи се със странностите въпреки фактора че всеки един продължава нататък… Друг млад лейтенант име Джон Роналд Руъл Толкин оцелял войната готов да продължи наследството…