Реч за достойнството на човека

Речта на Пико, в която се разглежда концепцията за достойнството на човека и неговото място в света, е вероятно най-разпознаваемият философски текст от периода на ранния Ренесанс. В много издания тя носи заглавието „Реч за достойнството на човека”, докато оригиналното име е било просто Oratio („Реч”). Добавката „за достойнството на човека” е включена по-късно, тъй като читателите са били особено впечатлени от основната идея в първата част. Мирандола акцентира не толкова върху универсалността, а именно върху свободата на индивида: човекът има способността да избира своя път в живота – от най-ниското до най-високото.

* * *

„За съществуващото и единното” представлява малък трактат, написан от Мирандола към края на живота му; това е единственият запазен фрагмент от планираното произведение относно хармонията между Платон и Аристотел. Той поставя въпроса дали битието и единното имат идентичен обхват, както предполага Аристотел в десетата книга на „Метафизика“, или еднозначието представлява по-широко понятие отколкото битието, тъй като произлиза от по-висш метафизически принцип според възгледа на Плотин и неоплатониците. Съобразявайки се със схоластичните учения за трансценденталиите, Пико защитава позицията на Аристотел. След това той опитва да демонстрира, че Платон не е подкрепял противоположната гледна точка въпреки твърденията на неоплатониците.

Паул Кристелер