Дон Жуан

Разказът за Дон Жуан произхожда от далечно и неясно време, когато хората предавали подобни истории устно, а смъртта била много близка до ежедневието им.

Вероятно Дон Жуан е бил реална личност на име Луис – свещеник от Севиля, който притежавал книга за извикване на дявола. Историята му започнала да се разпространява чрез слухове и с времето претърпяла изменения. През XVII век монахът Тирсо де Молина решил да я запише в написана форма, придавайки й поучителен характер. Той нарича творбата си „Бурладор де Севилия“ („Севилският измамник“) и разказва как един човек убива друг и попада в ада.

След този момент историята добила огромна популярност и "модата" около Дон Жуан продължила повече от сто години. От своите неопределени корени тя се трансформира в ярък и понякога комичен сюжет – повествование за очарователен, безсрамен съблазнител на жени. Приключенията на Дон Жуан са пресъздадени както в поезията, така и в музиката на различни езици.

В италианските театри той привличал толкова зрители, че дори Голдони* го поставил на сцена, избягвайки обаче излишните ефекти като ходещи статуи или земетресения, тъй като искал да запази усещането за реализъм. В комедийните постановки от жанра комедия дел арте списъкът с имената на Дон Жуан често представлявал пергамент с такъв размер, че обграждал публиката; слугата му често бил представян като цирков шут с имена като Фръцльо, Лепка или Празна кратуна.

Молиер научава за него във Франция и през 1665 г. пише собствена версия на историята - чрез необузданото поведение на Дон Жуан той осмивал благородниците от своето време.

Историята получила значително признание и в оперното изкуство; първата известна музикална драма по темата несъмнено е италианска под заглавие „Наказаният безбожник“. Принцесата на Швеция присъствала на представлението в Рим и останала недоволна – явно не харесвала опери със сюжети изпълнени със смърт и насилие.