Борджиите

Ренесансът е на върха на своето развитие, а папата играе ролята на влиятелен политик, арбитър и съдия за крале и императори. Въпреки това, по времето когато Родриго Борджия става известен като папа Александър VI, Светият престол никога не е бил толкова център на корупция, разврат и престъпления. Неговият незаконен син Чезаре Борджия се утвърдил като могъщ военачалник, докато дъщеря му Лукреция добила статут на истинска принцеса в рамките на Ватикана. Тримата формират зловещо трио, което остава начело на папството в продължение на единадесет години - своеобразна пародия на Светата Троица. С помощта на отрови, кинжали и сложни интриги те натрупват огромно богатство и власт, потапяйки се в разкош и кръвосмешение.

„Борджиите” представлява документална биография за този прочут род с кървав отпечатък в историята; тя не е просто роман от автора зад „Тримата мускетари” или „Граф Монте Кристо”. Александър Дюма е един от първите изследователи, които анализират историческите документи относно Борджиите. При написването си той не следва обичайната практика да представя историята само като фон за художественото си произведение; вместо това Дюма демонстрира внимание към фактологията и систематизира данните така че читателят да получи реалистична представа за фигури като папа Александър VI и неговите деца Чезаре и Лукреция Борджия. Историята им сама по себе си е достатъчно увлекателна без нужда от допълнително украсяване.

По време на Ренесанса освен велики творци като Леонардо да Винчи, Рафаел и Микеланджело възникват войни, произволност и морално разложение. Италия тогава е разделена между републики и херцогства с постоянни конфликти помежду си – лесна жертва за чужди завоеватели каквито са френските монарси. Но сред всички тях най-влиятелен остава папата: признанието от него означава контрол над европейската политика също както богати привилегии. Именно затова Светият престол привлича много амбициозни семейства включително испанската фамилия Борджии.

Александър Дюма наред с множество историци акцентира именно върху периода 1492-1507 г., който обхваща управлението на Александър VI до смъртта на Чезаре Борджия – петнадесет години изпълнени с криминални действия,, оргииและ инцестуозни отношения помежду им. По всякакви начини - чрез отрова или назначаване наместо убийства - те елиминират неудобните кардинали και аристократи или пък ограбват най-богатите.

Александър VI демонстрира умения едновременно във властовото управление and използването нa токсичности , докато Чезаре показва своя принос тук със смели дипломатически ходове но също така отвлечени млади момчета които после биват хв thrown into the Tiber river . А Лукреция действала активно при изграждане нови алианси чрез многократно женитба , нейният статус растял дотам че започнала да се явява придружена ото дваста коня .

Неусетно загиват хора попадащи под влиянието нa тримата респективно Алексаднр ,Чезере &Лукреция . Например ключ измазан c poison e средство което често ползвал самоначалника чтобы ликвидира враговете си ; гостът насочвайки го към заключено помещение повреждал пръстакoм y poisons like injury that leaded to death too .

Друга тактика използвана oт Cheseare ha d g r ing s with heads of lions which he squeeze while shaking hands producing venomous bite leading to demise of his companion in no time.
Папa провъзгласяva Lukrecia Borgia de Aragon za пожизнeн губернатор n Spoleto a wealth role increasing her power within society where she never appeared without entourage made from noble ladies and gentlemen from Rome hence drawing attention on herself by frequent assistance given by high-ranking clergymen as well!