Смахнат, свободен

Ели живее сама, но в съзнанието й се разгръщат гласовете на Еспен, Емил, Ерик и принц Еуген. Тези гласове я придружават през целия й живот, отнемайки безпощадно части от него, но същевременно добавят цветност и нови перспективи към реалността около нея. Беате Гримсрюд представя образа на дете, жена, пациент и творец, като паралелно разглежда как обществото успява да опитомява без осъждане и проявява съчувствие в ролята си на лечител. Стилът на романа е като напрегната струна — вибрираща с поезия и емпатия — издигайки го до нивото на автобиографичния труд "Инферно" на Стриндберг. Романът "Смахнат, свободен" е номиниран за норвежката литературна награда "Браге", шведската "Аугуст" и литературната награда на Северния съвет. Освен това той получава критическа награда за 2010 година.