Историята на 47-те ронини

В началото на осемнайсети век Япония преминава през бурни времена. Този период е изпълнен с фалшива показност и корупция в двора на шогуна, разположен в Едо (днешно Токио), както и с безразборни развлечения в кварталите за удоволствия в древното Киото, откъснати от социалните неправди. Изкуствата процъфтяват, а общественият театър се утвърдява. С увеличаването на влиянието на търговската класа започва да залязва властта и привилегиите на самураите, които болезнено усещат загубата им, особено след като са считали печеленето на пари за недостойно.

По време на тези смущаващи промени изблиците на насилие не са рядкост. Най-често те излизат под формата на бунтове сред селяните поради повишените данъци от страна на шогуна - върховния военен управник. Рядките случаи със самураи произтичат главно от тяхната дълбока подготовка и забележителна дисциплина.

Все пак дори един самурай има своя предел за търпимост – особено ако става въпрос за млад даймио, който първи се сблъсква с упадъчния дух в императорския двор.

Историята ни отвежда до 1701 г. в Едо, където господарят Асано от Ако във възбудена ярост ранява корумпиран служител от двора с меча си, което стартира поредица събития довели до една от най-кровавите вендети в японската феодална история. Тези инциденти разтресоха страната и поставиха шогуна пред законова и морална криза. В края на всичко Япония получава нови герои – четиридесетте седем ронини или бивши самураи от Ако. Историческите факти относно техните действия са оскъдни; детайлите остават неясни. Те вдъхновяват песни, истории, пиеси и филми; историите им се интерпретират по различен начин.

Целта на този роман е да пресъздаде това какво може би е станало през размирните дни когато Япония беше изолирана от останалия свят и хората все още спазваха традиционния животопроводящ ред.