Heidegger et la question du temps

Въпросът, който Мартин Хайдегер поставя пред цялата западна традиция, е свързан със значението на неговия основен концепт – битието. Той разкрива, че нашето разбиране за битието произтича от времето и по този начин демонстрира, че философията извира от съществуването на едно битие, което не може да бъде схванато в контекста на модерната философия след Декарт – като центрирано върху себе си субект. За него въпросът за времето не е просто един от многото философски проблеми; той представлява ключов аспект, който може да отвори път към това, което определя човешката природа. Чрез разглеждане на връзката между битието и времето, Хайдегер осъществява „революция в начина на мислене“, необходима за осъзнаването на основната ограниченост както на човека, така и на самото битие. Подчертавайки историческия характер на философската мисъл, той показва, че тя вече не може да се дефинира само като чиста теория и изисква ангажимент с реалността, който я прави уязвима за грешки. Само чрез такова разбиране можем да оценим политическия ангажимент на Мартин Хайдегер без това да означава оправдаване или прикриване на действията му.