История на българския театър Т.4

Книгата предоставя на читателя възможност да се запознае с реконструкция и аналитичен поглед върху един от най-вълнуващите периоди в историята на българския театър – времето между двете световни войни през ХХ век. През 20-те, 30-те и началото на 40-те години на миналия век, театралното изкуство става съществена част от модерния живот в големите градове у нас, привличайки вниманието както на интелектуалната общност, така и на властимащите. Това е периодът, когато българският театър започва активно да участва в културния обмен с Европа и света чрез преводи на драматургични произведения, поканване на чуждестранни режисьори за постановки и следване на международните тенденции в архитектурата и дизайна на театрите. Създават се нови български драматургии, оставени като "класически" наследства от автори като Йордан Йовков, Рачо Стоянов, Ст. Л. Костов и Георги Райчев за бъдещите поколения. На сцената наред с именитите актьори Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов и Адриана Будевска пробиват път нови таланти - Георги Стаматов, Иван Димов, Константин Кисимов, Владимир Трандафилов , Борис Михайлов , Зорка Йорданова , Петя Герганова , Ирина Тасева сред много други . Важна роля играят талантливи български режисьори , сценографи и композитори.
Авторите зад това изследване са специалисти по театрознание с постоянен интерес към развитието на българския театър; те представят своите анализи чрез публикуването на индивидуални монографии , студии и статии относно разглежданите тематики и художествени практики.