Кучешки разкази

Аз съм най-добрият приятел на човека и съществувам много преди коня, виното и хляба. За сравнение: човекът е опитал вкуса на прославените от Библията маслини едва от осем хилядолетия насам, докато аз направих своя избор преди 15 000 години. С интуиция разпознах в човека бъдещето на бозайниците. Не той избра мен – аз го избрах. Никога не съм се усъмнявал в тази важна стъпка.

Аз представлявам единственото истинско нещо в живота му... Само аз мога да запазя детската невинност у него до дълбока старост; хамстерът, папагалът или рибките от аквариума не могат да предложат това.

На мен ми е тъжно и мъчително да наблюдавам как моят най-добър приятел вместо напредък върви назад, като се отклонява от себе си. Човекът става все по-малко "човечен", но любовта ми към него остава неизменна.

Ако генното инженерство успее да произведе куче, което ненавижда стопанина си така, както само човек може да мрази друг човек, то това би било краят на всичко.