De Profundis: Глас от бездната

За първи път в самостоятелно издание се представя провокативната творба на Оскар Уайлд. Тази книга предлага рядката възможност да се потопим в най-дълбоките размисли на автора и човека Оскар Уайлд по време на ключов етап от неговия живот – присъдата за хомосексуализъм и двугодишния му престой зад решетките.

През 1892 година, Уайлд започва романтична връзка с младия лорд Алфред Дъглас, известен с прякора „Бози”. Връзката им продължава до май 1895 г., когато писателят получава осъдителна присъда. По време на затворническото си наказание, той не получава нито едно писмо от своя бивш партньор, което го мотивира да изрази цялата мъка и страданията си чрез писмено творчество. Така възниква „De Profundis: Глас от бездната” – дълбока и изпълнена с болка работа, написана под формата на послание към лорд Дъглас. В него Уайлд разказва не само за тяхната любов, но също така разглежда собственото си съществуване и живота като цяло; обсъжда теми като страданието, човешката природа и артистичния дух.

В продължение на половин век оригиналният ръкопис остава заключен в Британския музей според волята на Оскар Уайлд. Той желае обществото да узнаe неговата версия за случилото се и стремежа му е да поправи репутацията на своите наследници.

Произведението, написано докато е затворен в Рединг, представлява най-интимното и автобиографично произведение сред всички творби на Оскар Уайлд; то служи като прозорец към най-съкровените кътчета в душата му – един от най-влиятелните и противоречиви личности през онова време.

С есето „Душата на човек при социализма”, включено в книгата, Уайлд смело влиза във взривоопасния дебат между либералите и консерваторите относно плюсовете и минусите на социализма. Идеите му са дръзки, иновативни и дори скандални за времето си – подобно всъщност както самият автор.