Другото тяло

Новият роман на сръбския автор Милорад Павич (роден 1929 г.) "Другото тяло" (2006) е произведение с многопластова структура. Както обикновено, Павич разчита на активно участие от страна на читателя и му предоставя възможността сам да избере как да интерпретира романа – дали като любовна история или като метафизически трилър, свързан с второто тяло на Иисус Христос. Някои критици го сравняват със славянски вариант на „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун заради стремежа си да предложи нов поглед върху ключови моменти в Библията.

„Другото тяло” ще изненада феновете на Павич с по-класическото си повествование – това не е нито речник, нито кръстословица, нито пясъчни часовници или таро карти, а просто роман. Може дори да се нарече автобиографичен роман. Въпреки че самият писател го счита за най-доброто си произведение след „Хазарски речник”, което описва като „другото тяло” на предходния труд, той тук за първи път споделя своите страхове и комплекси относно писането и уязвимостта на литературата в съвременния свят без духовност.

„Моите книги са подобни на шведска маса. Вземаш колкото желаеш и каквото ти харесва, независимо откъде започнеш.”
М. Павич

Павич се определя като първия писател от XXI век.
„Пари Мач”

Той мисли така, както сънуваме.
„Ню Йорк Таймс”

Определят го за една от великите личности в световната литература.
„Тиемпо”, Мадрид

Целта му е била да превърне книгата - Кутията на Организираното Знание - в магически артефакт, способен да комуникира само със себе си и други книги; той искал книгата да бъде смъртоносно оръжие.
Антъни Бърджис, „Обзървър”, Лондон

Павич успява да надмине традицията в романовата форма през XX век по начини различни от тези във “френския нов роман” и “новия нов роман”.
„Независимая газета”, Москва