Бавно

Съпругата ми Вера сподели: „На всеки петдесет минути на френските пътища загива човек. Погледни как карат – като луди! Тези същите хора, които проявяват невероятно благоразумие, когато виждат как обират някоя старица на улицата. Как така не ги е страх зад волана?“ Какво мога да й отговоря? Може би това: мотоциклетистът, който се е наведел над мотора си, е напълно погълнат от настоящия момент; той се вкопчва в миг от времето, отделен както от миналото, така и от бъдещето; освободил се е от времевия поток; той не принадлежи на времето; с други думи – изпада в екстаз. В такова състояние забравя за възрастта си, семейството си и притесненията си; затова няма страх – защото страховете идват именно от бъдещето и този без ангажименти към него няма причини да се бои.

Бързината представлява форма на екстаз, дарена ни чрез техническата революция. За разлика от мотоциклетиста, бегачът винаги остава осъзнат за своето тяло - мисли за болките в краката си и дъха си; докато тича, усеща теглото и възрастта си по-осезаемо отвсякога. Но щом предаде контрола върху скоростта на машината, всичко става различно. От тук нататък собственото му тяло вече не играе роля и той навлиза в нематериалната сфера на чистата скорост - скорост сама по себе си, която носи със себе си екстаза. Интересна комбинация: студената безличност на техниката среща пламъка на въодушевлението.