Стихотворения/ Пол Верлен - двуезично издание

Стефан Цвайг е на мнение, че Верлен не принадлежи към поетите, които се опитват да свържат собствената си същност с безкрайността на Вселената. Той има основание за това твърдение, но вероятно - както често става с категоричните изказвания - само частично. Въпросът дали в произведенията на Верлен можем да открием значими идеи е сложен. На пръв поглед отговорът изглежда отрицателен – какво важно ни предава той? Отговорът тук не може да бъде ясен и еднозначен. Пол Верлен композира стихотворения, които са сравнително непретенциозни; дори нарича една от своите колекции "Песни без думи". Стремейки се към естественост, той сякаш би бил доволен и ако успее да мине без основния елемент на поезията – думите. Затова няма как да търсим големи философски обобщения в неговото творчество. Вместо това трябва да оставим философските размишления зад себе си и вместо тях просто да се потопим в душевните му преживявания и радостта от конкретното изживяване и споделянето им.