Празник в Бояна. Исторически роман

Историята, представена в романа "Празник в Бояна", е свързана със Стойан Загорчинов, който учи философия и филология в Женева и Нюшател, Швейцария, а по-късно завършва история и френска филология в Софийския университет. Неговото творчество играе важна роля за развитието на българската историческа проза и жанра на историческия роман. Загорчинов изследва периода на българското Средновековие с комбинация от научен подход и артистичен усет. Чрез своите повести и романи той демонстрира уникално историческо мислене и белетристични умения при реконструкцията на миналото.

Романът "Празник в Бояна" отдава почит на безименния творец и възражда образа на ренесансовия художник, който се е отклонил от средновековните художествени канони. Литературните критици подчертават значението му като първият сериозен опит да бъде проучена "самобитната душа на художника" в българската литература. Проектът обаче е усложнен от недостатъчната информация относно създателя на стенописа от Бояна. С този роман Загорчинов показва, че качественият исторически роман не се нуждае задължително от обозначението „исторически“ и може да бъде написан дори при липса на достатъчно данни; вдъхновение получава след случайното откритие – надписа "Писа Илия", което подсказва личността зад името.

Романът е публикуван през 1950 г., с последваща редакция през 1966 г., представлявайки кулминацията на многогодишния интерес към боянския стенопис у Загорчинов, проявил се още през 1943 г. с драмата "Ръка Илиева" и есето "Боянският майстор" през 1948 г. През 1981 г., вдъхновен от сюжета му, Захари Жандов заснема филм по мотиви от "Празник в Бояна".