Вълшебникът от Оз

Старите приказки, с които поколения наред са израствали, вече могат да бъдат определяни като “исторически” в детските библиотеки. Настъпи моментът за нови “приказки за чудеса”, в които традиционните духове, джуджета и феи са премахнати заедно с неприятните и ужасяващи събития, чиято цел е била да предадат заплашителна поука. В днешното образование нравствеността е интегрирана, затова съвременните деца търсят само развлечение в приказките и лесно се отказват от страшни случки.

В този контекст историята за “чудесния вълшебник от Оз” е написана единствено за удоволствие на днешната младеж. Тя представлява модернизирана вълшебна приказка, където чудесата и радостта остават неизменни, докато скръбта и ужасите са напълно забравени.