Питър Пан

Всички деца порастват, с изключение на едно. Те рано осъзнават, че предстои да станат възрастни. Така Уенди научи това.

Когато беше само на две години, тя играеше в градината и след като откъсна цвете, побърза да го занесе на майка си. Трябва да е била много очарователна, защото госпожа Дарлинг постави ръка на сърцето си и извика:
- О, защо не можеш винаги да останеш такава!

Не обсъдиха повече темата, но от този момент нататък Уенди разбра, че ще трябва да порасне. Всеки човек започва да осъзнава това около втория си рожден ден – именно тогава приключва детството.

Разбира се, те живееха в дом номер четиринайсет. Преди появата на Уенди майка й бе най-влиятелната личност в семейството. Беше нежна жена с романтични мечти и често усмивката й носеше закачливост. Романтичният ѝ дух напомняше на малките кутийки една вътре в друга от загадъчния Изток - колкото повече кутийки отвори човек, толкова нови се появяват вътре. А устните ѝ винаги имаха целувчица за Уенди – една невидима целувчица стоеше там в дясното ъгълче и никога не успяваше да я улови./.../