А той, огромен любящ звяр, пронизан от лятото

Той, огромният любящ звяр, пронизан от лятното слънце, съхранява в себе си спомени за примитивния начин на плуване. В могъщия му дъх и в позата на изправена акула върху опашката си се крие способността му да вижда силно, засилена от топлината на близостта до морската пяна с цветовете на дъгата. Паметта му е изпълнена с образи от свободните гмуркания край кораловите рифове и продължителните разходки над проблясващия планктон; даже и в този момент той размесва водите около себе си с гъвкавите си плавници, следвайки неуморно скалистите места. Понякога различава очертанията на женска фигура или звездовидната форма на нейния полов орган. Отдалеч той нежно оформя косите й или мимолетните извивки по тялото ѝ.

Продължавайки по следата, той остава учуден от непознатите отклонения, които го отвеждат към далечни хоризонти или го поглъщат в морските бездни – тяхната студенина го предизвиква. Тогава нахлуват спомени за морски и небесни звезди, рибарски мрежи и анемонии, щипци на омари и пипала на лангусти; изображения като гръбначета на риби или мустачките на морски кончета блестят пред него. Цялото това опиянение поражда интензивно ловно плуване до главозамайване и внезапното прекратяване идва с острото бучене при спукването на тъпанчетата.

Сега обаче той почива след своя стремеж и жажда; учестеното му дишане раздвижва пясъка под него, разпръсквайки песъчливите зърна под устните му. И макар да е достигнал почти своето отражение във водата, все още няма онова младо голо момиче със светло усмивка да танцува радостно при закриляне завръщането му.