Виделината

Тази книга е специално подбрана колекция от беседи, лекции и откъси, в които Учителят разглежда и задълбочава окултното понятие за Виделина. От запазените материали става ясно, че още в ранните си текстове – като „Призвание към народа ми“, „Седем разговора с Духа Господен“, Протоколите от Годишната среща на Веригата, писмата до учениците и други – това понятие играе ключова роля в обясненията и насоките към последователите. По-късно то се появява не само в беседите и лекциите на Школата, но също така и във братските издания и спомени на ученици като Боян Боев, Георги Радев, Георги Томалевски, Милка Периклиева и особено много при Влад Пашов.

Съставителите на книгата единствено загатват за един безкраен свят, който предстои да бъде проучван дълбочинно.

Виделината е за душата онова, което светлината е за тялото. Без светлина храненето, растежът и развитието на тялото са невъзможни. Същото важи за душата: тя не може да расте или развива плодове без Виделина. Както светлината произлиза от Слънцето, така Виделината идва върху душата от Бога. Светлината не е идентична със Слънцето; аналогично видението не е едно с Бога. Светлината ни напомня за Слънцето; Виделината ни води към Бога.

Поздравления по случай Новогодишния 1914 г.
Извънредна беседа от 06 януари 1914 г.