Сляпата армия

В „Сляпата армия“ Давид Тоскана отхвърля класическите форми на историческия роман и предлага нещо много по-иновативно – литературна игра с въображението и паметта. Книгата черпи вдъхновение от реален събитие – ослепяването на войниците на Самуил след битката при Ключ, и се развива като мозайка от различни гласове, съдби и лични светове.

Чрез своя „разюздан реализъм“, както самият автор определя стила си, той размества границите между действителност и измислица, между трагедия и хумор. В резултат получаваме роман, който в равна степен напомня хроника, притча и сън. Вместо да следва линейна структура, „Сляпата армия“ представя разнообразие от перспективи, където преживяването взима превес над обяснението, а събитията се разпръскват и реконструират в множество версии. Не присъстват традиционни герои; вместо това имаме необичайни персонажи, които са поставени в абсурдната ситуация на живота: слепци, които правят вид че виждат; занаятчии с изкуствени очи; писарят опитващ се да запази онова което историята ще забрави.

Този роман представлява сплав от история, хумор и поезия – едновременно жесток и красив, мрачен но вдъхновяващ.