Разглеждането и решаването на делата в разумен срок като основен принцип на българския наказателен процес

Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) оказва значително влияние върху юридическите системи и законодателството на страните, които са я приели. С цел да се избегнат бъдещи нарушения поради забавяне в правосъдието, бяха внесени редица изменения в различни български закони, като принципът за разглеждане и решаване на делата в разумен срок бе въведен в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и допълнен.

Монографията акцентира на важността на разглеждането и разрешаването на делата в разумни времеви рамки като ключов аспект от българския наказателен процес. Тук се изследват времевите ограничения, приложимостта им, както и как те функционират през досъдебната и съдебната фаза. Обсъждат се характеристиките на този принцип според ЕКПЧ и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Внимание е обърнато също така към гаранциите за спазването му според българското законодателство - разпоредителното заседание по НПК, правилата относно ускоряване производствения процес по НПК, диференцираните процедури.

В книгата са разгледани механизми за защита у нас относно правото да бъдат разглеждани делата в разумен срок, включително подробности около подаването на жалби до ЕСПЧ.

Тази книга ще бъде полезна не само за студенти по право, но също така за теоретици и професионалисти с интерес към темите свързани с нейното съдържание. Освен това тя би могла да представлява интерес за всички участници в наказателните дела или тези с любопитство към проблематиката около забавянето във възстановяването на справедливостта.