Даровете на Алкипа

"„Даровете на Алкипа" (1956) представляват още едно философско наследство от Юрсенар, с което тя се стреми да успокои своя дух и да преодолее чувството за мимолетност в живота чрез осъзнаването на вечността на красотата. Стихотворенията са написани предимно през 30-те години на XX век, но включват и творби от 20-те и някои от 50-те години. Някои стихове дори са създадени по-късно и добавени към второто издание през 1984 г. Важно е да се отбележи, че повечето от тях са били написани преди авторката да завърши своите прозаични шедьоври „Мемоарите на Адриан" и „Творение в черно" („Парадокс", 1994).

Книгата не е била замислена като цялостен поетичен труд; вместо това тя е компилирана и оформена в течение на поне три десетилетия от живота на Юрсенар. Този сборник очевидно показва пропуски, които не са намерили своя израз в прозата.

Той предоставя интересна перспектива относно останалите й произведения, тъй като подчертава нейния ангажимент към хуманистичните теми, връзките между митологията и литературата, както и взаимодействията между културата и ежедневния живот."