Реката, която помним

През 1958 година малко градче в Минесота е потресено от убийство, което разпалва стари конфликти. Този впечатляващ роман бързо се утвърдил сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ и бил определен от „Денвър Таймс“ като "произведение на изкуството".

На Деня на паметта жителите на Джуъл, Минесота се събират, за да почетат загиналите във войните. В река Алабастър обаче е открито полуголото тяло на богатия земевладелец Джими Куин, убит с куршум от пушка. Разследването по случая е възложено на шериф Броуди Дърн - опитен ветеран от войната, който все още носи белезите както физически, така и психически след службата си. Още преди резултатите от аутопсията да станат известни, в града започват да циркулират мрачни слухове за Ноа Блустоун - индианец и ветеран от Втората световна война, който току-що се е завърнал в Джуъл със своя японски съпруг.

С усилията за установяване на истината относно смъртта на Куин натискът върху шериф Дърн расте; той трябва не само да разреши престъплението, но и да се справи с призраците от собственото си минало.

В този вихрен сюжет участват вдовица с тийнейджъра си син, храбри журналисти и борбени адвокати - всеки притежаващи свои трагични истории и тайни заплашени да бъдат разкрити покрай смъртта на Куин.

„Реката, която помним“ представлява не просто увлекателен криминален роман; това е майсторско изображение на американския живот през средата на XX век. Произведението предлага безкомпромисно отражение върху раните оставени след войните - както зад граница така и у дома; то разглежда начините по които хората се опитват да намерят изцеление и подчертава силата на историите за местата наречени дом.