Ерминията на Йоанис Константину от 1831 г.

Ерминията на Йоанис Константину от 1831 година е най-старият известен превод на гръцко съчинение за живописта, който е запазен и преведен на български. В различните части на изданието авторът разглежда основния контекст относно наличието на подобни ръкописи – включително историческа информация за наръчниците по живопис и развитието на ерминиите, като ги вписва в общата културна история на Европа. При анализа на ръкописа проф. д.н. Емануел Мутафов следва съвременната методология за палеографско и кодикологично описание, което му позволява да направи труден текст достъпен за читателите. Той не само че трябва да преведе сложни термини свързани с рисуването, но също така идентифицира различни материали използвани при производството на пигменти, грундове и лакове; затова неговият превод може да се счита за енциклопедия относно зографското изкуство. В бележките под линия той обяснява значението на всеки термин независимо дали е написан на гръцки, италиански, турски или немски език. Особено важно в това издание е търсенето и представянето на извори и паралели от предишната писмена традиция; така читателят има възможност да се запознае с недостъпните до момента българския език иконографски наръчници като тези от Дионисий от Фурна, поп Даниил, Втория йерусалимски ръкопис и два преписа от труда по живописта Христофор Жефарович сред други произведения. „Този успех представлява значимо постижение за автора – той прави специфично знание относно нашето възрожденско изобразително изкуство достъпно; помага в разясняването на спорни теми и най-вече – осигурява необходимостта тази ерминия да бъде ползвана от широк кръг специалисти, които иначе нямаше как да навлязат в нюансите около употребата или смисълът дори непознати думи“.