Славянската православна цивилизация

В конфликтите между България и Византия, военните действия с оръжие са придружавани от битка за символи и значение, особено относно правото на божествена защита от Бога Слово. Тази динамика е проследена хронологично по време на управлението на династията Асеневци.

След успешната кампания на Византия срещу възстановеното българско царство, след обсадата на Търново на 3 май 1190 г., когато се чества Възнесението на Словото в Годината на Кириопасха, престолният град получава почетното название „богоспасния и богохраним Царевград Търнов“. Това обозначение подчертава ролята му като резиденция на Великия цар, а „великият цар“ Иван Асен І е представителят му тук.

Победата над враговете при Клокотница през 1230 г. води до обявяване през 1235 г. на Великата църква за Великата патриаршия в Царевград Търнов. Това я утвърдило като Майка на Църквите със свещения славянски език – дар от Бога Слово към "словяните или българите", считани за "первоначални" или "първородни" в Деня на сътворението - 25 март, според разширеното учение за Бога Слово от свети Атанасий Александрийски.