Последното име на бъдещето

Йоха, тунелен инженер от Йена в Източна Германия, носи дълбоко чувство за празнота в себе си през целия си живот и непрестанно търси начин да я запълни. За Ирис обаче празнотата е свещеност, която трябва да бъде уважавана и оставяна с достатъчно пространство. Въпреки различията им, Йоха се влюбва в Ирис и с това страхът от пустотата започва да избледнява.

Животът на инженера претърпява значителна трансформация, когато получава назначение за строеж на нов тунел на изоставено място в южната част на Босна и Херцеговина. Оставен сам без любимата си, той трябва да се адаптира към особените методи на работа на местните жители, настоятелния главен надзорник, привлекателната млада жена, която му обръща внимание, както и странния старец, който упорито желае да го научи на сърбохърватски.

Тази история разглежда темите за телесността, самотата и пътуванията – как живеем живота си или какво мечтаем; онази реалност между успехите ни и спомените които стремим да съхраним. Тя говори както за най-дълбокия мрак, така и за светлината в края на тунела — всичко онова чудотворно идване навреме точно там където му е мястото.