Изповед (твърда корица)

Лев Толстой, роден в аристократично семейство и осиротял рано, участва в Кримската война и постига невероятен успех като писател с произведенията „Война и мир“ и „Ана Каренина“, както и с редица други литературни творби. Въпреки това, на 51 години той преживява дълбок духовен срив.

По време на този кризис, известният руски автор поглежда назад към живота си и го нарича "безсмислено зло".

В страниците на своя труд „Изповед“ Толстой описва своето вътрешно преобразуване в радикално отричане на предишните си ценности. Това есе за първи път формулира основните принципи на новия светоглед на Толстой, които ще бъдат многократно повтаряни през следващите десетилетия. То предоставя възможност на читателите да се потопят в объркания свят на един от великите умове в историята, но също така им позволява да излязат от него променени – готови за ново начало.

„Преживях по този начин почти две години и у мен настъпиха промени, които бяха назрявали дълго време; техните корени винаги са били у мен. Открих, че животът сред нашия социален кръг - богатите и образованите - не само ми стана противен, но загуби всякакво значение. Всички наши действия, разсъждения, науки и изкуства ми изглеждаха като детски игри. Разбрах невъзможността да търся смисъл там. Напротив, усилията на работещия народ – тези истински актьори във живота – придобиха за мен стойност; осъзнах истина зад смисъла придаден на този живот; аз я приех.“