Никога не ме лъжи

Младоженците Триша и Итън, изпълнени с радост, търсят идеалното място за своя нов дом. Когато обаче влизат в великолепната стара къща, разположена в гората и предложена от техния агент, Триша усеща нещо нередно. По пътя към там ги е застигнала мощна снежна буря, а вътре в дома няма никого – единствено светлият прозорец на горния етаж предизвиква любопитство. Огромният портрет на бившата собственичка с пронизителни зелени очи сякаш ги наблюдава.

Снежната буря се засилва; колата им остава затрупана под снега и телефоните не улавят сигнал. Така Триша и Итън остават заключени в къщата със своите страхове и неизказани тайни. Но самият дом също може да крие тайни и скоро Триша попада на тях – откритията започват с една стая, пълна със записи от психотерапевтични срещи.

Докато се опитва да преодолее натрапчивото чувство за присъствие, тя слуша записите последователно и постепенно сглобява парчетата от зловеща история. Какво е станало с предишната собственичка на къщата, изчезнала безследно преди повече от четири години? Убита ли е от бившия си приятел или това дело принадлежи на нейния пациент? И дали преминавайки през прага на този дом, те също не са част от мрачния пъзел?

Фрида Макфадън умело задържа читателя в напрежение като забавя разкритията до самия край. Сюжетните обрати са непредвидими и атмосферата става все по-напрегната с всяка страница. Както казва един герой: „Всеки човек може да извърши ужасни деяния при достатъчно силен стимул“.