История на сексуалността Т.4: Признанията на плътта

Мишел Фуко е един от най-забележителните и влиятелни мислители на нашето време, чиито изследвания вдъхновяват множество учени по света, правейки го един от най-цитираните хуманитаристи в историята. В същото време обаче той е и сред най-предизвикателните автори.

В известната си поредица „История на сексуалността“, която може да се разглежда като дълбочинно проучване на „генеалогията на желаещия човек“, Фуко предлага философски и политически идеи, които са интригуващи както за историческите науки, така и за съвременността. Най-силното предизвикателство в тази серия идва с публикуването 34 години след смъртта му на четвъртия том – „Признанията на плътта“. Този том бе извлечен от архивите му след дълго чакане и вече изгубила надежда публикация. Сега той е достъпен и на български език.

Първоначално целта на Фуко беше да анализира модерния биополитически контекст относно сексуалността, но впоследствие фокусът му се измества към проблематизирането на гръцко-римската античност и сексуалното удоволствие в историческа перспектива върху изкуствата за живот. Последният том продължава този исторически подход, посветен е на анализа на концепцията за "плът" през погледа на християнските автори от 2 до 4 век. Той разкрива културни трансформации, водещи до съвременната практика да признаем себе си чрез „признание“ — нещо значимо наследено от християнството.

Така текстът “Признанията на плътта” става ключов при обсъждането как се конституира самият субект и развива една специфична етническа рамка около понятието за "себе си". Специалистите считат това произведение за централна част от цялостния проект “История на сексуалността”.

Освен впечатляващата знанияна база нa автора и способността му да синтезира разнообразие от идеи, това изследване предоставя нови инструменти: то служи като евристичен ресурс както за личната размисъл над собственото Аз, така и за всякакви изследователи във връзка с техните теми.