История на Византийската империя. Период VI. Комнините (1057–1185). Период VII. Разпадане на империята (1185–1204)

Кървавият XI век представлява период на упадък за Византийската империя, започнал с падението на България под византийска власт по времето на Василий II, известен като Българоубиец. Тази епоха е свързана и с династията Комнини, която предоставя редица забележителни императори и безсмъртните исторически записки от Ана Комнина.

Сред важните събития, описани в изключителния стил и задълбочени познания на акад. Фьодор Успенски в предпоследния IV том от неговата „История на Византийската империя“, можем да открием: появата на авантюриста Робер Гискар и действията му; трагичният конфликт между Римската и Византийската църква, както и неуспешните опити за тяхното обединение; борба за влияние между Изтока и Запада; началото на процеса по изграждане на сръбска държавност; значението на Унгария през този период; нашествията на тюрко-татарските племена около границите на Византия и утвърждаването на селджукските турци над другите мюсюлмански групи преди настъплението от страна на османците; четирите Кръстоносни похода, завършили с превземането на Константинопол; стартирането освободителното движение начело с братята Петър и Асен, довело до основаването на Втората българска държава; кратката история за единствения български император Калоян.

Тези времена са изпълнени със смутове – кръвопролитие, интриги в двореца, политически преврати и разложение сред духовенството. Проучванията върху тези теми от Успенски надхвърлят рамките само научната сфера – те предлагат завладяваща перспектива към често пренебрегваните съдби народи και държави , които иначе биха оставали неразбрани в съвременността.