Речник на войната

Съставител на публикацията: Остап Сливински

Автори на текстовете: Костянтин Васюков, Юлия Вротна, Оксана Давидова, Лариса Денисенко, Янина Дияк, Катерина Йегорушкина, Андрий Жолоб, Йевген Климакин, Оксана Курило, Арина Лепетюх, Свитлана Мелник, Олександър Моцар, Лесик Панасюк, Олена Прилуцка, Анна Процук и други.

Предговор

През 1943 година в окупираната от нацистите Варшава полският поет Чеслав Милош създава поетичен цикъл с названието „Свят: наивни поеми“. Повечето стихотворения представляват своеобразни интерпретации на обикновени думи като „Тревога“, „Любов“, „Надежда“ и др. Защото войната не само радикално променя живота на хората; тя преобразува значението на самите думи. Някои значения избледняват и изискват да бъдат освежени като остри ножове. Други пък стават толкова резки и опасни за човека. Някои термини умират и падат като листа през есента; а някои се възраждат от забравеното минало и започват отново да придобиват важност.

Когато през февруари 2022 г. стартира мащабната руска агресия срещу Украйна, опитах се да създам речник относно войната. Тези записи не са мои стихотворения или творби – те не произлизат от моята фантазия или тази на друг човек. Всички включени "статии" са истинско преживяване – премислено и усетено във времето на конфликта. Те са фрагменти от чужди монолози - чути в дните след началото на войната.

На гарата в Лвов през първоначалните седмици след началото й потоци принудително преселили се хора прииждаха безспирно откъм изток към запад. Там разказваха своите истории – било то в временните убежища или просто навън около кафенета. Понякога сами започваха да говорят; понякога трябваше деликатно да ги подтикнеш с простички въпроси за тяхното преживяване – след което потокът им със спомени трудно можеше да бъде спрян.

В “Речника на войната” чуваме гласовете както на тези принудени да напуснат домовете си за неизвестността така и доброволците медицински работници военни обществени активисти артисти - различни личности свързани чрез общото си опитване предизвикано от конфликта.
Някои истории са минимално редактирани единствено достатъчно за да станат самостоятелно завършени парчета текст; част от тях даже е преведена от руски език.

Много записвания не идват директно от мен , а мои колеги авторки/автори които сами участвали били свидетели по време нахождане в този конфликт . Споделените лични размисли тук представят сюжети чути отпреди . По този начин “Речникът нa войны“ стана река , където различния части историq сблъскаха свои слова .

Остап Сливински