На небето няма само звезди

След успешната поредица „Истории от кралствата на Тардея“, В. Уайт се отклонява от фентъзи жанра и ни въвежда в една фантастична вселена, която може да е както далечна, така и близка до нашето бъдеще - кой знае. Няма съществени разлики спрямо предишните му творби, затова почитателите ще останат удовлетворени. Все още присъства магията на любовта, която остава неизменна част от неговото творчество.

Романът „На небето няма само звезди“ започва с история за момче, чийто свят е ограничен до малка стая без врати или прозорци; но съдбата му е свързана със спасяването на Вселената. На пръв поглед сюжетът изглежда обикновен, но основният акцент не е върху него. В. Уайт подчертава чувствата и трансформациите на своите герои, които преминават през различни изпитания в контекста на времето и пространството.

Чрез романа ще осъзнаем значението на приятелството, доверието и готовността за жертви. Ще срещнем странни интелигентни същества и понякога ще се забавляваме с искрения хумор в диалозите им.

„Писането за мен представлява вид пророчество. Хващам химикалката и нямам представа какво ще излезе върху листа. Създавам измислени персонажи, които сами намират решения на въпросите, тревожещи ума ми.“

Неочаквано смела, местами брутална а други тъжна по тоналност книга като „На небето няма само звезди“ се чете лесно и оставя читателя замислен след края си. Според мен това е най-същественото!