Годината на върколака (ново издание)

"Поетична, зловеща и интригуваща, „Годината на върколака“ от Стивън Кинг ще ви държи в напрежение до самия край.

Илюстрациите на Бърни Райтсън придават на историята незабравимо визуално изживяване, а верните фенове на Кинг ще открият нови парченца от огромния пъзел, събиращ величествената литературна вселена на Мастера на ужаса.

Зимата е обгърнала Таркърс Милс отново, но този път с нея идва и Звярът.

Таркърс Милс. Забравено градче, подобно на Сейлъмс Лот, Касъл Рок и Дери. При всяко пълнолуние нечовешки вой пронизва нощта и всички знаят какво предстои – смърт. Неумолима Смърт броди по пустеещите улици, а страхът се задълбочава в сърцата и умовете на местните жители. Властите са безсилни пред ужасяващите убийства; само едно беззащитно дете подозира мрачната истина...

Планирана като лимитирано колекционерско издание, веднага след появата си „Годината на върколака“ завладява вниманието сред многобройните почитатели на Стивън Кинг и бива принудена да бъде предложена за масова продажба в името на удовлетворяване нуждата от четиво. Скоро успехът ѝ преминава към киното – филмът носи заглавие „Сребърният куршум“, а младият режисьор Даниел Атиас по-късно става известен със сериали като „Изгубени“, „Семейство Сопрано“, „Али Макбийл“, „Доктор Хаус“ и други.

Откъс

Високо в небесата блести пълната луна, докато тук долу в Таркърс Милс януарската снежна буря е покрила града с дебела покривка сняг. Студеният вятър свисти по главната улица; оранжевите снегорини вече са напуснали терена.

Стрелочникът Арни Уестръм попада под удара й в малкия си кантон четиринайсет километра извън града. Сняг затрупал железопътната линия блокира движението му с бензинова дрезина; затова Арни седне да реди пасианс в бараката си. Старите карти са замазнени от времето. Изведнъж пронизителен вой разцепва тишината отвън; стрелочникът повдига погледа си нагоре и слуша напрегнато, но скоро пак се връща към картите си – няма причина за тревога… това е просто шум от ветровете…

Но ветерецът не драска по врата... нито молеше за помощ отвъд него.

Арни Уестръм става прав - той е висок мъж с кльощаво тяло облечен във вълнен пуловер над униформата си за железничар. Цигара "Кемъл" стърчи между устните му докато лицето му светлина оранжево под лампичката с керосин стенния ъгъл.

Драскането продължава... "Нечие изгубено куче", мисли той." Загубило се е навън и току-що желае топлинка..." Все пак обаче Арни изпитва колебание - жестоко би било да остави животното вън (макар че тук не е много топло - даже печката работеща чрез акумулатор не успява да стопли помещението), но все пак усеща възпрепятстване: ледени пръсти притискат сърцето му от страх — напоследък сякаш тегне зловеща атмосфера над Таркърс Милс."