Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Български хроники, том 3 (ново издание)

Корицата на
Издателство:Жанет-45
Брой страници:660
Година на издаване:2021
Дата на издаване:2021-10-27
ISBN:9786191866809
SKU:25649790000
Размери:14x21
Тегло:541 грама
Корици:МЕКИ
Цена:20 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Това издание представлява окончателната версия на „Български хроники“.

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ
НАУЧЕН ТРАКТАТ ИЛИ ПОЕМА

Скъпи читателю, оттук нататък трябва да бъдем внимателни – навлизаме в деликатна територия.

Древната ни история е обвита в мъгла от митове – можем да ги доразвиваме или украсяваме;

нашите възрожденци са увенчани с ореоли – можеш да ги величаеш или критикуваш дребнаво;

оттук нататък няма място за митологии и ореоли, фигурите изглеждат почти живи, нали? – само на крачка пред нас, едва век е минал…

Моето смело начинание – да напиша самата история на България – стана още по-рисковано,

защото ако древната и възрожденската ни история са били променяни според интересите на управляващата политическа сила –

какво мога да кажа за събитията след Освобождението от османско владичество?

Тази част от нашата история бе пренаписвана много по-грубо, тъй като тя служеше като преход към времето, когато през втората половина на ХХ век у нас доминираше една партия,

която както всяка тоталитарна структура представяше не само сегашното време, но и предишните епохи като своя собствена:

историята на Българската комунистическа партия се интерпретираше като историография на България.

***

След освобождението излязохме сякаш новородени, жадуващи свобода и изпълнени с надежда и оптимизъм; бяхме единни и вдъхновени от общ национален идеал.

Духовната трагедия дойде по-късно. Националните катастрофи разрушиха страната не само икономически и географски; това беше малката беда - истинското опустошение настъпило бе духът на българския народ: загубена бе вярността в собственото му възраждане; убито беше убеждението в собствения му потенциал; рухнаха мечтите му; угаснал беше оптимизмът и стремежът към щастие; радостта помръкна; смехът затихна - българският народ стана мрачен, зъл и жесток, склонен към конфликти помежду си , циничен и инертен, безразличен към бъдещето си. Страната ни прилича на болестно общество, попаднало във коматозно състояние - дълбок летаргичен сън продължава вече повече от сто години.

С. Ц.

.

.